Игри

Информация за страница Родопи

       Родопи е най-обширната планина на територията на България, като почти 82 процента от нея се намират у нас. Значителна част от нея обаче се разпростира и в Гърция, а изчислено до максимална точност, у нас е една седма от планината. Общата площ на този масив, известен още и като Рило-родопски, достига 18 000 кв. км. Името на планината е тракийско и за пръв път го срещаме в съчиненията на известния историк и археолог от дълбока древност Херодот. Причината на много места планината да се среща като Родопа, е в несигурната автентичност на текстовете от античността. В съчиненията от посочения период навсякъде планнината се споменава в единствено число. Рило-родопския масив, за който вече стана дума, не е напълно зает от планината. Тя заема неговата източна част, което пък съвпада с централната част на Балканския п-ов. Южна България е тази, където планината заема най-много площ, а това значи области като Благоевград, Пловдивска и Хасковска.

       Много на брой са известните върхове в Родопи, като най-високият е Голям Перелик. Той достига повече от 2190 метра, но веднага след него има също почти толкова високи места. Голяма Сюткя и Голям Персенк са съответно втори и трети по големина, като в интернет от най-различни източници могат да се видят точните им височини, измерени до стотни метра. Еленски връх и Градище са първи по големина, но в обратен ред, тоест това са най-малките точки от планината. Границите на планината са няколко на брой, като първата от тях е известна като Западна граница. За западната част може да се каже, че обхваща сравнигтелно високите места, а речната мрежа там е вкопана, гъста и силно разчленена. Морфографските единици за областта са почти толкова много, колкото и върховете, но най-известните от тях са Ардински дял, Баташка котловина, Букова планина, Девинска планина и други. За източната част на планината важи точно обратното на това за западната. Казано по друг начин, тя обхваща сравнително ниските планински части. Нископланинският и хълмист облик за тези местности е напълно нормален предвид казаното току-що. Широките долини и преломните стеснения се срещат често по тези места независимо от факта, че планинският характер се запазва.

        И тази част от Родопи се характеризира с множество морфологични единици, като те могат да бъдат видяни в интернет и подредени по азбучен ред. Гората, Градище и Джебелска котловина са едни от първите три единици, а Драгойна и Жълти дял са следващи по подреденост в този своеобразен каталог. Климатът като цяло е планински, но най-силно се усеща на територията на запад в планината. Смекчаването на климатичните условия пък е характерно за източната родопска част, което до голяма степен се дължи на сравнително ниската надморска височина. Гъста и сложна е речната мрежа, а именно тя определя облика на водите в планината. Самата планина попада изцяло под влиянието на големия Беломорски басейн, а Марица и Места са  основните реки, от които извират по-малки. Те впоследствие се вливат директно в Егейско море, а около 80 процента от планинския отток е насочен към река Марица и нейните десни притоци.

eXTReMe Tracker